Обикновеният смърч (Picea abies) е вечнозелено иглолистно дърво, което се развива най-добре при прохладно лято, достатъчно почвена влага и добро оттичане. За градината решаващи са мястото и бъдещият размер: видовият смърч става голямо дърво, докато специално подбраните компактни сортове имат съвсем различен растеж.
Как да разпознаем обикновения смърч
Короната обикновено е конусовидна, с ясно изразен връх. Иглиците са единични, заострени и четириръбести, а по клонката остават малки издатини на местата на закрепването им. При възрастните дървета част от по-тънките разклонения провисват.
Зрелите шишарки са продълговати, кафяви и висят надолу. Те не остават завинаги на дървото: след освобождаване на семената могат да се задържат известно време, но впоследствие опадат. Швейцарският изследователски институт WSL описва узряването и разпространението на семената, както и променливото количество шишарки през различните години.
Размери и избор на място в двора
Обикновеният смърч може да достигне около 30–40 м при подходящи условия. Това е ориентир за големината на вида, а не обещание за конкретен срок или размер във всеки двор. Forestry and Land Scotland посочва височина до 40 м.
Не избирайте мястото само според малкото дръвче в саксията. Преценете бъдещата корона, засенчването, близките сгради и подземните и въздушните комуникации. За малка градина проверете конкретен компактен сорт, например „Nidiformis“ или „Pumila“, вместо да разчитате, че редовното рязане ще запази видовия смърч малък.
Корените са сравнително плитки и широки. Избягвайте уплътняване на почвата и изкопи около установено дърво. Няма едно универсално разстояние от къща, което да е подходящо за всички сортове, почви и терени.
Светлина, климат и почва
Изберете слънчево място с умерено влажна, отцедлива почва. Смърчът понася зимния студ, но горещото и сухо лято може да го затрудни, особено в ниски, нагрети градски дворове. Това прави местните летни условия по-полезен ориентир от самата надморска височина.
Почвата трябва да задържа влага, без водата да застоява около корените. Постоянно мокра яма в тежка, уплътнена почва не се превръща в добро място само чрез добавяне на тор. Изискванията към прохлада, светлина и оттичане са обобщени в описанието на Picea abies от NC State.
Засаждане на смърч
Работете при хладно време и почва, която не е замръзнала или подгизнала. Пролетта и есента често предлагат подходящи условия; избягвайте засаждане в силна жега, когато поливането и възстановяването са по-трудни.
- Навлажнете кореновата бала преди изваждане от контейнера.
- Подгответе яма, по-широка от балата, без да заравяте основата на стъблото прекалено дълбоко.
- Поставете дървото изправено. Разширението на стъблото към основните корени трябва да остане видимо около нивото на терена.
- Запълнете с извадената почва и полейте бавно, за да се намести около корените.
- Поставете органичен мулч, като оставите свободно пространство около ствола.
Принципите за дълбочина, размер на ямата и първоначални грижи са разгледани в ръководството за засаждане на University of Minnesota Extension.
Поливане, торене и резитба
През периода на прихващане проверявайте влагата в самата бала и в околната почва. Поливайте бавно в кореновата зона при нужда. Леко намокрената повърхност след кратък дъжд не означава непременно, че корените са получили достатъчно вода.
Честотата зависи от температурата, вятъра, размера на дървото и почвата. Не следвайте еднакъв график за песъчлива и тежка глинеста почва. И недостигът, и излишъкът на вода могат да причинят проблеми — вижте указанията на Iowa State за новозасадени дървета.
Не подхранвайте автоматично всяко пожълтяло дърво. Първо проверете водата, почвата и кореновата шийка. Оформеният смърч обикновено няма нужда от силна ежегодна резитба; премахването на централния връх променя естествения силует. Не разчитайте, че оголена стара дървесина ще се покрие отново с иглици.
Защо игличките покафеняват
Покафеняването не доказва само по себе си замърсен въздух. Възможни са засушаване, преовлажняване, проблеми след засаждане, повредени корени, вредители или заболяване. Постепенното отпадане на част от най-старите вътрешни иглици също се различава от бързото изсъхване на цели клони.
Проверете кои части са засегнати, кога е започнала промяната и дали почвата е суха или мокра в дълбочина. При разширяващи се повреди търсете определяне на причината, преди да използвате препарат. Материалът за болестите по растенията обяснява защо външният симптом не е достатъчна диагноза.
