ценна дървесина
Кои от декоративните растения притежават ценна за дърводобива дървесина? Как да познаем дърветата и храстите с ценна дървесина? По какви качества се отличава ценната дървесина от тази с ниско качество? Кои видове държат челните места по най-ценна дървесина? Иглолистните или широколистните видове се с по-ценна дървесина? Къде в нашата страна се отглеждата най-големите плантации, за дибив на ценна дървесина? За какво се използват видовете, които имат ценна дървесина? Как се контролира добива на ценна дървесина в страната ни и как се опазва тя? Колко струва цената на видовете с ценна дървесина? Кои са най- често използваните декоративни дървесни представители в областта на озеленяването и ландшафтната архитектура? В какво се изразява ценността на дървесината на едно дърво, какви качества трябва да притежава едно дърво, зада се определи, че то има ценна дървесина? Има ли значение на каква възраст е дървото, за определяне на степента на ценост на дървесината му? Как се създават плантации от дървета с ценна дървесина, какви грижи изискват тези плантации, и какви други изисквания имат тези дървета, какви климатични и почвенни условия са необходими за доброто им развитие, до каква възраст трябва да достигнат за да се използва максимално, ценната им дървесина? |
|
Обикновеният смърч или както още е познат със своето латинско име – Picea abies (пицеа абиес) е широко разпространено градинско и парково дърво. Среща се във всички наши планини и е разпространен най-често от 700 до 2200 м над м. в. Смърчът обича богати на хумус, дълбоки и влажни почви. Той притежава много широка, но плитка коренова система. Което го прави податлив на ветровали и снеговали. Характерно за обикновеният смърч е, че притежава стройни стволове, които на върха са увенчани с пирамидални корони. Височината, на която достига при благоприятни условия е от 30 до 40 м. Тези особености го правят подходящ за засаждане и озеленяване на вили и къщи в подножията на планините, цени се за озеленяване на частни двоове и на по-ниска надморска височина. ...
В младенческата възраст на Сребристата ела стъблото е покрито с гладка светлосива кора (на снимката,която направи brewbooks), която в процеса на растеж и нарастване на дървото се напуква много дълбоко. Младите клонки са жълтеникаво сиви или сиво-зелени и за тях е характерно, че са слабо окосмени. Пъпките на Abies concolor са с кръгла форма и са слабо засмолени. Листата (игличките) са с линейна форма и са плоски, достигат дължина около 4 - 8 см. Особеност на иглиците на Абиес конколор е леко дъговидно извиване, на цвят са сиво - зелени (от там идва и нейното име сребърна или сребриста ела) или синкаво сребристи (на снимката на brewbooks). За разлика от другите ели на Конколорката листата са оцветени еднакво и от двете страни и са разположени двуредно по клонките. Мъжките реси придобиват розово - червен цвят. Тези характерни особености на ела Конколорка я правят една от най-предпочитаните за озеленяване и дизайн на зелени площи особено ако добре сте аранжирали градината с градински разделители за трева. Тя може да се намери в голяма част от реномираните градински разсадници в България на разумни цени. Много рядко може да откриете семеначета или сoртови семена на този вид иглолистни растения. ... |
|
|
Конколорка, Сребриста ела, или както още е позната със своето латинско име Abies concolor е