Градини

Обикновеният смърч или както още е познат със своето латинско име – Picea abies (пицеа абиес) е широко разпространено градинско и парково дърво.

Среща се във всички наши планини и е разпространен най-често от 700 до 2200 м над м. в. Смърчът обича богати на хумус, дълбоки и влажни почви. Той притежава много широка, но плитка коренова система. Което го прави податлив на ветровали и снеговали.

Характерно за обикновеният смърч е, че притежава стройни стволове, които на върха са увенчани с пирамидални корони. Височината, на която достига при благоприятни условия е от 30 до 40 м. Тези особености го правят подходящ  за засаждане и озеленяване на вили и къщи в подножията на планините, цени се за озеленяване на частни двоове и на по-ниска надморска височина.

Палмите са едни от най-интересните екзотични растения, които винаги привличат вниманието на любителите на тропическите растения. Семейството на палмите, или както още е позната на ботаниците Arecaceae се слави като едно от най-богатите на видове семейства сред висшите растения. Различните видове палми се използват често за ландшафтен и градински дизайн, озеленяване на градини, паркове, хотели и ресторанти. Най-често се използват за интериорно озеленяване на офис или хотел, но често се почвяват и в екстериора, като по-капризните видове се прибират през зимните месеци.

Семейството на палмите се състои от 240 рода, като видовете наброяват около 3400. Палмите са разпространени главно в тропиците, като най-голямо разнообразие от тях се среща в Тропическа Южна Америка и в Югоизточна Азия. Любопитно е, че само една палма се е отделила от тропическия ареал и можем да я срещнем в див вид в южните части на Европа (главно в Южна Португалия, Южна Франция, малта, Северна Америка и дори в Северна Африка), тази палма се казва Никсия Хамеропс или както още е позната с латинското си име Chamaerops humilis.

За да можем да отглеждаме дадено растение ние трябва да сме много добре запознати с неговият произход, морфология, биология и изискванията му към средата. Произхода на това растение е от една от най-романтичните страни - Италия. Растението произхожда от средна и южна Италия.

Видът е многогодишно тревисто растение със сребристи стелещи се, приповдигащи се и разклоняващи се стъбла. Сребристя цвят на стъблата е заради малките сребристи власинки, с които е покрито растението.

Стъблата на растението имат своиството силно да се разклоняват и когато са с допир до почвения субстрат да се вкореняват в него. Рожеца не е много високо растение и има сравнително лесна поддръжка, то може да достигне скромната височина от 45 см. За това пък заради стелещите се стъбла заема голяма територия. Поради тези си особености често се използва и се цени за заместител на трева, като предимството е, че не изисква косене.

Един от най-важните елементи на едно красиво озеленяване и атрактивен ландшафтен дизайн е красивата тревна площ. Поради тази причина правилна поддръжка на трева в нашата градина или двор е сред най-важните дейности, на които трябва да обърнем внимание през есента. Често тревните площи пожълтяват в края на лятото, като това се дължи на множество причини, които са главно в следствие на неправилна поддръжка или неподходящ избор на тревни смески.

Едно от най-важните условия през ранна есен е да подхраним тревата с комбиниран тор. Най-често се използва NPK торове. Предимствата му са, че е богат на трите съставки, които са най-важни за райграса през този период – азот, фосфор и калий.

Азота подхранва растежа на листата и е важен за нейния наситен цвят, фосфора и калия допринасят за по-добрата усойчивост на тревната площ на предстоящите нсики зимни температури. Тревите развиват по-добра коренова система и акомулират по-голямо количество хранителни вещества. По този начин стават по-сухоустйчиви и здрави.

Съществуват и редица торове за райграс с дълго действие (някои от тях действат дори 9 месеца).
Торене с комбиниран тор трябва да става задължително в сухо време.