Градини

Обикновеният смърч или както още е познат със своето латинско име – Picea abies (пицеа абиес) е широко разпространено градинско и парково дърво.

Среща се във всички наши планини и е разпространен най-често от 700 до 2200 м над м. в. Смърчът обича богати на хумус, дълбоки и влажни почви. Той притежава много широка, но плитка коренова система. Което го прави податлив на ветровали и снеговали.

Характерно за обикновеният смърч е, че притежава стройни стволове, които на върха са увенчани с пирамидални корони. Височината, на която достига при благоприятни условия е от 30 до 40 м. Тези особености го правят подходящ  за засаждане и озеленяване на вили и къщи в подножията на планините, цени се за озеленяване на частни двоове и на по-ниска надморска височина.

Отделни видове могат да достигнат до 60 м. Характерен признак за клоните на смърча е, че те са хоризонтално разперени и леко извити дъговидно нагоре.

Листата на този вид са игловидни, наредени са изключитено гъсто по оста на клонките, като обикновено са разперени встрани. В напречен пререз листата имат ромбична форма, а на дължина достигат от 1,5 до 2,5 см. Дълготрайността на иглиците между 5 и 8 години, след което постепенно се заменят от нови. Обикновеният смърч е еднодомно разнополово растение, което означава, че мъжките и женските шишарки се развиват на едно и също растения. Характерно за мъжките шишарки е тяхната дължина - 2,5 см, като са разположени в пазвите на листата.

При първоначалното си развитие мъжките шишарки са червеникави на цвят, след като узреят стават жълти, а когато се разсее прашеца, съдържащ се в тях, шишарките покафеняват.

Женските шишарки се развиват по върховете на миналогодишните клонки. При първоначалното им развитие са пурпурночервени или жълто-зелени на цвят, а със зреенето и стареенето получават жълто-кафява до тъмнокафява багра.

Женските шишарки се състоят от много покривни люспи и плодни люспи, наредени спирално по шишарковата ос. С течение на времето шишарките вдървеняват и никога не опадат.

През месец май и месец юни обикновеният смърч цъфти, но шишарките и семената узряват едва през месец октомври. През този период те увисват, люспите им вдървеняват и могат да достигнат дължина до 16 - 17 см. Разпръскването на семената става на следващата година през пролетта. Тогава е подходящото време за семесъбирането. След разтварянето на шишарките семената лесно се разпространяват надалеч чрез вятъра, защото семенцата са снабдени с ципесто крилце. Дървесината на обикновения смърч е доста ценна, използва се в строителството, в мебелната и хартиено-целулозната промишленост. Кората на смърча е богата на дъбилни вещества, а листата съдържат етерично масло, от което се добива смола. В това отношение обаче той отстъпва на бора, който е доста по-богат на смола. Обикновеният смърч е чувствителен към замърсения въздуха и повяхването на иглите му е сигурно указание за наличието на вредни вещества. Това го прави неподходящ за използване в градска среда. Обикновеният смърч има дълговечност между 400 и 500 години, в редки случаи се срещат и по-възрастни екземпляри. Често се използва за парково дърво в съчетание с гръцка ела, испанска ела и конколорка, използва се за озеленяване и дизайн на дворове, градини, частни вили и къщи, както и за обществено озеленяване. Когато се използва за озеленяване на градината е хубаво да се използват и минерални торове.

Снимки: MDB33 и Panther1619