Градини

Гръцка ела(Abies cephalonica)

Този вид не достига голяма височина, расте в порядъка на 25 - 30м.

Короната на Гръцката ела е гъста и конусовидна, като понякога започва от основата на стъблото (общия хабитус на растението се вижда от снимката, направена от weisserstier).

В началното си развитие клонките са голи, лъскави, а пъпките по клонките са много силно засмолени. Листата са плоски и дълги около 2 - 3см (както става ясно от снимката,направена от alexlomas), но са твърди и са заострени на върха.

От горната страна листата на Гръцката ела са лъскави и тъмно зелени, а от долната страна са светли с две белезникави ивици. При по-младите индивиди листата са разположени отстрани и отгоре на клонката, докато при по-старите индивиди те са ориентиране радиално около клонката и старчат във всички посоки.

Гръцката ела може да намерите в онлайн градински център или в множеството декоративни разсадници в София и България, където се отглежда в работни саксии или в земята, като задължително се окантява с кантираща лента за трева.

Гръцка ела(Abies cephalonica)

Мъжките органи (ресите) са червеникави на цвят, а младите шишарки (женските генеративни органи) са зеленикави. Когато шишарките на Гръцката ела узреят достигат дължина от 12 - 20см.

Те са цилиндрични по форма и са силно засмолени. При узряването си както при всички ели шишарките са разпадат. Малко преди разпадането е най-подходящия момент да се събират семена на който и да било вид ела.

Семенната люспа на шишарките има триъгълна форма, а покривните излизат навън и са с подвит на зад връх.

Гръцката ела е разпространена в планините на Гърция, в Южна Македония, като на север може да се срещне и до Охридското езеро. Във височина може да достигне от 800 до 1700 м надморска височина.

В ниските части Гръцката ела може да се срещне в съжителство с черен бор, обикновен кестен и обикновен явор, а от храстите с глог и други. В по-високите части тя съжителства с обикновения бук. Ако сравним Гръцката ела с обикновената се остановява, че гръцката е по-топлолюбива и по-сухоустойчива.

Гръцка ела(Abies cephalonica)

Развива се на варовити почви. Не е много студоустойчив вид страда от застудяванията през късната пролет. Не обича и не понася сенчестите места.

Този вид ела е бодходящ за отглеждане в райони с по сухи почви. Може да се използва за единични и групови засаждания в паркова и лесопаркова среда. Елата е растение подходящо и за озеленяването на дворове.

Тя е ценен вид заради красивата си и плътна корона и заради малката и взискателност към почвените условия. Има голяма устойчивост към замърсяването на въздуха.

Снимки: alexlomas и weisserstier