Градини

Зелена дугласка(Pseudotsuga menziesii ssp menziesii)

Зелената дугласка е дърво със сравнително големи размери дори ако се отглежда в двор или градина, ограничена с ландшафтен ограничител за трева. На височина тя достига ди 120м, а дебелината на ствола и достига около 5м. Рядко се произвежда в България поради липса на семена био от растения и зеленчуци.

Короната на Зелената дъгласка е правилна и по форма наподобява конус, с хоризонтално ориантирани клони (това се вижда от снимката направена от daryl_mitchell).

Кората е сиво-черна с дълбоко напукване в следствие от растежа и остаряването на дървото. В млада възраст клоните на Зелената дугласка са не овласени и жълто-зелени на цвят, в последствие те придобиват сиво-черен цвят.

Пъпките наподобяват формата на яйце,като са леко заострени на върха и са тъмночервени на цвят. Листата са плоски с линеина форма и са дълги 2-3см., тъмнозелени отгоре и с две бели ивици отдолу.

Зелена дугласка(Pseudotsuga menziesii ssp menziesii)

На върха са тъпи или почти тъпи. Листата са расположени последователно по клонките. Ориентирани са почити двуредно.

Мъжките реси са оранжево-жълти на цвят и са разположени в пазвите на листата. След като узреят шишарките достигат дължина от 10 - 12см.

Шишарките са образувани от около 50 семенни люспи и точно толкова покривни. Покривните люспи са триделни на върха, като средния дял е по-дълъг поради силното си източване.

Покривните люспи са по-дълги от семенните, но са прилепнали кум тях и са насочени към върха на шишарката (това се вижда ясно от снимката, направена от brewbooks).

Зелената дугласка е разпространена в Западна Северна Америка, Канада и Мексико. Местата, на които вирее са характерни с висока почвена и атмосферна влажност, малки колебания на температурите и почти без минусови температури през зимата.

Поради тези си екологични изисквания този вид се използва доста рядко от специалистите в сверата на озеленяването в България. Подходящите райони за него са в най- южните части на нашето черноморие, където се усеща средиземноморския климат, където зимата е по- мека.

Зелена дугласка(Pseudotsuga menziesii ssp menziesii)

За нормалното си развитие Зелената дугласка изисква богати, дълбоки, плодородни и леки по механичен състав почви почви.

За развитието и не са благоприятни задържането на места, които имат ниски температури. Зелената дугласка не понася варовити почви и страда когато е засадена върху такива.

Последиците, които се проявяват при такива случаи са влошаване на декоративния й ефект, изсъхване на някои от клоните или на цялото растение.

Не понася замърсяването на въздуха. Средно светлолюбива е, може да се развива както на сянка така и на слънчеви местообитания. В нашата страна най-добре се развива в буково-еловия пояс, където има повече влага която тя обича.

Преди да я засадите в двора си е добре да проучите дали климата е подходящ за нея. Иначе е подходящо растение за озеленяването.

Снимки: brewbooks и daryl_mitchell