Листата помагат да разпознаем растението, но един-единствен белег рядко е достатъчен. Гледайте едновременно устройството на листа, неговата форма, ръб, жилкуване и мястото му върху стъблото. Например дълбоко нарязаният лист невинаги е сложен, а две еднакво зелени растения могат да имат съвсем различно листоразположение.
От какви части се състои листът
Листната петура е разширената част на листа. Листната дръжка, когато е развита, свързва петурата със стъблото. Лист без дръжка се нарича приседнал. При някои растения в основата има прилистници — допълнителни образувания, които могат да бъдат листовидни, люспести или с друга форма. Те не са задължителна част на всеки лист и могат да опадат рано.
Листата са основно място за фотосинтеза, а през устицата се осъществяват газообмен и отделяне на водни пари. Жилките съдържат проводящи тъкани. OpenStax разглежда устройството и функциите на листа. Те са свързани с работата на останалите органи, включително корена и кореновата система.
Прости и сложни листа
Простият лист има една петура, дори когато тя е разделена на дълбоки дялове. При сложния лист има отделни листчета върху обща ос или дръжка. Длановидно сложните листа събират листчетата към една точка; при пересто сложните те са подредени по протежение на общата ос.
Полезен ориентир е пъпката в пазвата на целия лист, при връзката му със стъблото. В основата на отделните листчета на сложния лист няма такава пазвена пъпка. Този начин на проверка е показан в ботаническото ръководство на USA National Phenology Network. Оглеждайте клонката, вместо да се опитвате да определите всичко по откъснато листче.
Японският клен (Acer palmatum) е удобен пример за прост, длановидно наделен лист. Сравнете го с конски кестен, при който листът е длановидно сложен. Сходният общ силует не означава еднакво устройство.
Как се описва формата на петурата
При описанието отделяйте общия контур от формата на върха, основата и ръба. Думата „кръгъл“ се отнася до плоския контур; „кълбовиден“ не е подходящо название за обикновена листна петура.
| Форма | Какво се наблюдава |
|---|---|
| Линейна | Дълга и тясна петура с приблизително успоредни странични ръбове. |
| Елиптична | Най-широка около средата, стесняваща се към двата края. |
| Яйцевидна | По-широка към основата, наподобява контур на яйце. |
| Обратнояйцевидна | По-широка към върха, стесняваща се към основата. |
| Ланцетна | Удължена петура, наподобяваща острие на копие. |
| Кръгла | Дължината и ширината са близки. |
Ръбът може да бъде цял, назъбен, вълнист или наделен. Основата може да е клиновидна, закръглена, сърцевидна или несиметрична; върхът — остър, заострен, заоблен или врязан. Не е нужно всяка форма да се свежда до едно строго числово съотношение.
Разположение върху стъблото
- Последователно: от един възел излиза един лист.
- Срещуположно: от един възел излизат два листа един срещу друг.
- Прешленесто: от един възел излизат три или повече листа.
Бройте листата при мястото на прикрепване, а не само видимите петури. Oregon State University показва как тези белези се използват при определяне и защо е нужно да се разглеждат повече листа: възрастта и осветлението могат да променят външния им вид.
Жилкуване и практична проверка
Различават се успоредно и мрежесто жилкуване; при мрежестото основните жилки могат да бъдат пересто или длановидно разположени. Особен пример е гинко билоба с ветрилообразна петура и раздвояващи се жилки.
За полезна снимка заснемете целия лист от двете страни, прикрепването му и част от клонката. Добавете мащаб и, ако има, цветове или плодове. Петна, прегризвания и деформации могат да прикрият нормалната форма; не ги приемайте автоматично за видов белег.
Снимки: Shirley Buxton, bijoy mohan и tibchris
