Градини

Брезата е едно нежно парково и градинско дърво, което често се използва за озеленяване на дворове, градини в частни къщи и вили, за озеленяването на паркове и обществени сгради и за различни аранжировки в съвременния ландшафтен и градински дизайн. Бялата бреза е дърво от семейство Брезови (Betulaceae). Тя достига височина до около 20 метра и има гладка бяла кора, като за нея е характерно че се отделя на хоризонтално лентовидни ивици.

Листата на този вид са разположени последователно върху клонките на дълги дръжки, по форма те са ромбовидни, като младите листа са леко окосмени и отделят секрет, който има лека лепкавост, листата отдолу са по-светлозелени, а от горе по-тъмни и лъскави. Цветовете на брезата са еднополови, като мъжките цветове са събрани в цилиндрични реси и имат четириделен околоцветник и две тичинки, те са увиснали на долу.

Женските цветове са без околоцветник и са с двуцветен яйчник, пак са увиснали надолу. Плодовете на брeзата са от тип орехче, като са снабдени с ципести крилца, чрез които се разсейват от вятъра. Брезата е медоносно растениe и се използва за различни препарати в народната медицина.

Атлаският кедър е вечнозелено иглолистно растение от семейството на Боровете (Pinaceae). По структурата на шишарките си се доближават до тази на Елите.

Кедъра е дълговечен вид произхождащ от планините Хималай и от средиземноморските райони, на голяма надморска височина. В България този вид се среща често и е натурализиран успешно при нашите условия, развива се добре и понася нашите климатични условия. Подходящ е за единично засаждане в къща или вила, както и на групи.

Този вид достига височина 40 - 50 метра при благоприятни климатични условия и нормална седа за развитие, като спада към групата на високите дървесни видове.

Рядко се размножава с помощта на сортови био семена.

Ясенолистният клен е широколистно дърво от сем. Asteraceae, едно много богато семейство, като видовете от него се използват и са с голям принос за всички видове екстериорно дворно и градинско озеленяване. Този вид произхожда от Югозападните част на северна Америка.

Този вид у нас има хабитус на дърво достигащо височина в порядъка от 10 до 25 метра и спада към групата на ниските дървесни видове. Диаметъра на стъблото на ясенолистния явор е около 20 до 50 сантиметра в диаметър, като рядко се срещат видове с по-голям диаметър. Този вид може да се използва за обогатяването на едно градинско пространство.

Младите клонки са с червеникав оттенък, като с възрастта променят цвета си в зеленикав. Този вид е единствения в своето семейство със сложен лист.

Европейската лиственица е едно доста приятно иглолистно дърво. Тя е разпространена на много места по света, но най-характерните й местообитания са Алпите и Карпатите, като достига много голяма надморска височина.

Това дърво достига на височина най-много до 50 м., но за да достигне тези размери условията трябва да са много благоприятни. В началното си развитие короната на Европейската лиственица е тясноконусовидна. Когато растението остарее, короната му добива неправилна форма.

Короната е сравнително рехава, с рехаво разположени иглици. Клоните са разположени почити прешленовидно. Стъблото има много интересна сивкава кора, която е дълбоко, плочковидно напукана. Крайщата на тези плочки са леко завити и са отделени от стъблото.