Обикновената (Abies alba) ела е сравнително високо дърво, което достига около 60 – 65м. Короната докато е младо дървото е коносувидна, а с нарастване на възрастта придобива цилиндрична форма.
Този вид дървета са едни от най-използваните в България за озеленяване и ландшафтен дизайн на частни и обществени зелени площи. Често се предлага на разумни цени от голяма част от разсадниците в страната, може да се открие и в различни специализирани магазини за градинарски стоки, дори може да се намери в някой по-голям градински център online, a не рядко може да я намеерите в израелски полиетилен за оранжерии прозрачен.
Кората в млада възраст е гладка и светлосива със смолни мехурчета по нея. В следствие на развитието си и нарастването кората се напуква на тънки плочки и придобива тъмносив до черно-кафяв цвят. Младите клонки са светлокафяви и са покрити с раждиви власинки.
Пъпките по клоните са яйцевидни и засмолени. Като изключим горната част на короната листата по клонките са разположени двуредно, а в горната част се образуват генеративните органи. Листата са плоски с две бели ивици отдолната страна и са дълги около 2 – 3см (както се вижда от снимките, направени от fauxto_digit и pastilletes).
Още един белег, по коойто може да се розпознае бялата ела е врязването или затъпяването на връхчетата на листата. Листата се запазват по клонките около 8 – 11 год., но когато условията не са много благоприятни тяхната дълговечност чувствително намалява.
Генеративните органи се развиват във връхната част на короната. Мъжките, които се наричат реси се разполагат в пазвата на листата и са дълги около 1см.
Женските, които са шишарките при пълното си озряване достигат 10 – 16см. на дължина и около 4 см. на ширина. Те добиват цилиндрична форма. Шишарките озряват през месец Септември и се разпадат веднага. Този период е подходящ за събиране на семена от обикновена бяла ела.
Обикновената ела може да се срещне в Западна, Централня и Южна Европа почити навсякаде в планините на различна височина,която варира от 300 до 2000м. В нашата страна може да се срещне във всички планини Рила, Пирин, Западни Родопи, Беласица, Славянка, Витоша, Средна гора и др.
Най-честата височина на която се среща в нашата страна е около 1200 – 1400м. надморска височина. Обикновената ела се нуждае от топлина и същевременно от влага. За нея не е благоприятен континенталния климат, сухия въздух и ниските зимни температури.
Има много високи изисквания към почвените условия, за това е хубаво да се тори с градински торове. Най-добре се развива на дълбоки сравнително влажни и плодородни почви. Не благоприятно развитие показва върху антропогенни почви. Бялата ела не понася силното замърсяване на въздуха.
Бялата ела е сравнително бавнорастящ вид, но пък дълговечностт и е много голяма около 400 – 450год. Обикновената ела, като декоративен вид може да се използва в паркостроене, озеленяването, залесяването и други като се използва като солитер (самостоятелно засадена) или в групи. В лесопарковото строителство се използва за чисти или смесени насъждения.
Снимки: fauxto_digit и pastilletes
