Семена за сидерати: кои растения подобряват почвата

Кои растения подобряват почвата

За зелено торене в зеленчуковата градина се използват фацелия, фий, бял синап, овес, ръж, елда и детелина. Фият и детелината фиксират атмосферен азот, докато фацелията, синапът и житните задържат наличните хранителни вещества и защитават голата почва.

Изборът започва от следващата култура. Преди зеле и броколи не сейте синап или маслодайна ряпа, защото са от същото ботаническо семейство и могат да поддържат общи почвени болести. За празна леха през август фацелията обикновено е по-лесна за управление, докато за почва, която ще остане свободна до април, ръжта дава продължително зимно покритие.

Един посев няма да промени тежката глина за месец. Реалният резултат от 6 до 10 седмици растеж е коренова мрежа, растителни остатъци и по-малко открита почва. За трайно повишаване на органичното вещество са необходими последователни сезони с растителна маса.

Нормите са за чист посев върху подготвена почва. При смес не събирайте пълната норма на всяко растение. Семената се конкурират за светлина, вода и хранителни вещества, затова количествата се намаляват според участието на видовете.

Как действа зеленото торене

Сидератът използва свободното място между две основни култури. Корените остават в почвата, а надземната маса се окосява и се оставя на повърхността или се внася в обработвания слой. Дъждът пада върху растително покритие вместо върху гола земя.

При бобовите грудковите бактерии по корените превръщат атмосферния азот във форма, използвана от растението. Това зависи от наличието на подходящи бактерии, влажността и развитието на посева; 15-дневни поници не могат да заместят пълното торене на домати. Фацелията и синапът не фиксират азот от въздуха, но усвояват част от остатъчните нитрати преди зимните валежи.

Житните имат друга задача. Гъстите корени на овеса и ръжта обхващат горния почвен слой и оставят канали след разлагането си, но високите и вдървесинени стъбла се разграждат по-бавно. Затова ръжта се прекратява по-рано преди засаждане на зеленчуци.

Фацелия за свободните лехи

Фацелията е подходяща при пауза от 6 до 8 седмици между две зеленчукови култури. Семена на Фацелия (Phacelia tanacetifolia) са еднокомпонентен продукт със 100% семена от вида, в разфасовки 100 г, 500 г, 1 кг и 10 кг. Посевната норма е от 0,8 до 1,5 г/м², което означава от 80 до 150 г за 100 м².

При влажна почва и температура от 15 до 25 °C поникването обичайно отнема от 14 до 20 дни. Семето се покрива с около 2 см почва; при редова сеитба може да се използва междуредие 20 см. Първите цветове се появяват приблизително 40 до 45 дни след сеитбата.

За зелено торене окосете при начало на цъфтежа, преди да узреят семената. Ако оставите цялата леха до образуване на семена, през следващия сезон може да има самосевки между зеленчуците. За пчелите отделете малка ивица, която остава да цъфти, а останалата площ прекратете навреме.

През август фацелията има достатъчно време да образува маса в много райони на България. На по-високи места приключете сеитбата до края на август, а в топлите низини началото на септември е възможно при влажна почва. Растенията обикновено загиват при продължителен студ около минус 5 до минус 8 °C и оставят повърхностен мулч.

Бял синап за бърза зелена маса

Белият синап покрива добре лехите след ранни зеленчуци, когато до застудяване остават поне 6 седмици. Семена на бял синап (Sinapis alba) са с разфасовка 3 г; за гъст посев за зелено торене се използва ориентировъчно от 1,5 до 2 г/м². Една такава опаковка стига за приблизително от 1,5 до 2 м².

Засявайте на около 1 см дълбочина. При подходяща влага поникването е в рамките на 14 дни. Растението образува маса бързо, но не го оставяйте до зрели шушулки: зрелите семена водят до самозасяване и допълнително плевене през пролетта.

Не използвайте синап преди зеле, карфиол, броколи, репички или ряпа. Те са от семейство Кръстоцветни и споделят риск от заболявания като гуша по зелето. Синапът няма автоматично обеззаразяващо действие; биофумигацията изисква подбрани сортове, достатъчно маса и определена обработка на почвата.

При леха за домати или пипер, освободена в края на август, синапът е разумен избор за кратко покритие. Ако мястото се освободи чак през октомври, подменете го със зимна ръж. Тя ще има време да се вкорени и ще запази покритието през студените месеци.

Фий и фуражен грах за азот

Фият е изборът при бедна на азот леха, която ще се използва отново през пролетта. Чист посев от обикновен фий се засява с приблизително от 6 до 8 г/м² през август или септември. Стъблата му се стелят, затова в смес с овес се задържат по-добре над почвата.

Бобовите работят с грудкови бактерии. Извадете внимателно растение след няколко седмици и проверете за грудки по корените; добре функциониращите грудки често са розови отвътре. При липса на подходяща бактериална популация азотфиксацията остава ограничена, дори когато листата изглеждат зелени.

Фуражният грах също фиксира азот. При самостоятелен посев ориентирът е около 16 г/м², а едрите семена се полагат на 4 до 5 см. Грахът има място в леха, освободена рано през август, когато може да натрупа достатъчно зелена маса преди сериозното застудяване.

Избягвайте фий или грах непосредствено преди друга бобова култура. Грах, фасул и фий могат да споделят почвени патогени, затова редуването с домати, пипер или житни е по-разумно. При изнасяне на цялата зелена маса за фураж връщате по-малко хранителни вещества в лехата.

Овес, ръж и маслодайна ряпа при сбита почва

Овесът образува гъста мрежа от фини корени, която работи в горния почвен слой. За покривна култура се използват приблизително от 7 до 9 г/м². При сеитба през август растенията използват остатъчните хранителни вещества, оставени след зеленчуците, и ограничават голите места, върху които бързо поникват плевели.

Зимната ръж е за късно освободени площи. Сейте от септември до октомври с приблизително от 10 до 15 г/м² на дълбочина от 2 до 4 см. Тя продължава да пази почвата през зимата, но през пролетта растежът ѝ трябва да бъде прекратен преди да започне следващата сеитба.

Ако оставите ръжта да образува твърди стъбла, разграждането им временно задържа достъпния азот. При леха за ранни зеленчуци планирайте прекратяването около 6 седмици преди разсаждането. За домати през май това често означава косене и обработка през март.

Маслодайната ряпа има по-едър централен корен, който прониква в по-дълбоки пукнатини на почвата. Нормата при чист посев е приблизително от 2 до 2,5 г/м². Тя не замества механичното разрохкване на силно уплътнен слой, причинен от тежка техника, и също не е подходяща преди зелеви растения.

Елда, детелина или люцерна

Елдата е за топлите месеци и кратко свободно място от 5 до 8 седмици. Сеитбената норма е от 5 до 8,5 г/м². При добра влага покрива бързо почвата, а кореновите ѝ отделяния подпомагат използването на част от по-слабо достъпния фосфор.

Елдата е чувствителна към слани. Засейте я след затопляне на почвата през май и прекратете посева преди узряване на семената. За леха, която трябва да е свободна през септември, сейте най-късно през първата половина на август.

Детелината е по-подходяща за продължително покритие. Семена от Бяла детелина за площ до 250 кв.м с 500 гр. съдържат 100% Trifolium repens, а посочената разходна норма е 2 г/м². Сеитбата е от края на март до май или през септември и октомври, при плитко покриване до 1 см.

Бялата детелина е многогодишна. Изберете я за пътеки с растителна покривка, овощни междуредия или площ, която ще стои свободна повече от един сезон. В леха за ранна салата след 40 дни нейното прекратяване ще изисква повече работа от едногодишната фацелия.

Семена на люцерна Приста 3 са друг вариант за дългосрочно възстановяване на участък. Продуктът е в разфасовка 1 кг, а посочената норма е от 2,4 до 4 кг/дка. Люцерната е многогодишна, развива дълбоки корени и има смисъл за свободна площ с хоризонт поне 1 до 2 години; възстановява се след косене и не се премахва лесно с един откос.

Сеитбен календар според климата

За голяма част от България основният прозорец за есенни сидерати е от края на юли до средата на септември. Срокът се определя от прибирането на предишната култура и наличието на влага. При температура на почвата над 25 °C и сухи 5 см отгоре отложената сеитба може да поникне чак след дъжд.

Пролет: март до май

След като почвата може да се обработва без да лепне по инструментите, могат да се сеят фацелия и синап. При фацелията се стремете към температура от 15 до 25 °C. Ако след 30 дни ще засаждате разсад, времето е малко: изберете кратка култура или пропуснете сеитбата на сидерат.

Лято: юни до август

След чесън, ранен картоф или грах свободните 50 до 70 дни могат да се използват за фацелия, елда или смес от фий с овес. В Южна България летният посев често се нуждае от поливка при установяване. Сеитбата на сухо без перспектива за дъжд оставя семената в почвата без развитие.

Есен: септември до октомври

През първата половина на септември в топлите райони още се сеят фий и синап, ако почвата е влажна. За октомври изберете зимна ръж и предвидете покритие до пролетта. В планински двор, където първите сериозни слани идват рано, преместете всички есенни дейности с 2 до 3 седмици напред.

Как се сеят сидерати стъпка по стъпка

Първо измерете действителната свободна площ. Леха 2 на 8 м има 16 м², а нормата върху пакет за 100 м² няма отношение към размера на градината, ако се използва само едната ивица. Работете с кантар, който отчита поне по 1 г.

1. Премахнете старите стъбла и корени с видими признаци на болести. Здравите остатъци може да се компостират, а почвата разрохкайте на около 5 до 8 см без да я обръщате на големи буци.
2. Подравнете с гребло. Разбийте буците над 3 см и оставете дребна повърхност, върху която семената могат да прилепнат равномерно.
3. Измерете семената. За 20 м² фацелия са нужни от 16 до 30 г, а за същата площ синап от 30 до 40 г при чист посев.
4. Разпределете на две преминавания. Половината семена разпръснете по дължина, а другата половина напречно. Дребните семена могат да се смесят с няколко шепи сух пясък за по-равномерно разхвърляне.
5. Покрийте според вида. Фацелията се поставя приблизително на 2 см, синапът на 1 см, а фуражният грах на 4 до 5 см. При смес от дребни и едри семена използвайте две отделни операции.
6. Притиснете с градински валяк или дъска, след което полейте внимателно при суха повърхност. Не допускайте струята да събира семената в единия край на лехата.
7. Проверете след 10 до 20 дни. Ако има голи ивици, разрохкайте само тях и допълнете семената, докато остава достатъчно време до застудяване.

След поникване не е нужно да се тори по навик. Целта на сидерата често е да използва хранителните вещества, останали след основната култура. При влажна и подхранена почва фацелията ще натрупа повече листна маса, но излишното азотно торене обезсмисля част от тази задача.

Как се правят смеси от два вида

При смес от фий с овес съчетайте фиксация на азот с по-гъста коренова система. За ориентировъчен посев върху 100 м² използвайте от 300 до 400 г фий и от 350 до 450 г овес. Това е около половината от нормата на всеки вид за самостоятелен посев.

Фацелия и фий са друг вариант за леха, освободена през август. За 100 м² са достатъчни от 40 до 60 г фацелия и от 300 до 400 г фий, ако целта е смесено покритие. Сейте фия по-дълбоко, а фацелията покрийте плитко след това.

Не правете смес от 5 вида само заради броя им. При 30 м² е по-лесно да контролирате две растения с близък период на развитие. Ако посеете фацелия, синап и ряпа в пълни самостоятелни норми, бързите кръстоцветни могат да засенчат останалите.

Кога се косят и кога се заравят

Прекратявайте сидератите преди образуване на зрели семена. При фацелия това често е около началото на цъфтежа, приблизително 40 до 50 дни след сеитбата при подходящо време. При фий изчакайте повече маса, ако календарът за следващите зеленчуци го допуска.

Окосете растенията ниско и наситнете стъблата с ножица, косачка или мотика. Разстелете растителната маса като мулч или я смесете с обработваемия слой. Ако ще копаете, раздробената маса може да се внесе в горните 20 до 25 см; при тежка и мокра глина отложете обработката, докато почвата стане ронлива.

Между внасянето на пресни растителни остатъци и сеитбата на зеленчуци оставете около 4 седмици. При ръж с твърди стъбла планирайте прекратяване 6 до 8 седмици предварително, защото разграждането може временно да намали достъпния азот. При засяване на дребни семена като моркови и марули срокът е особено полезен.

Има и вариант без прекопаване. Отрежете надземната маса, оставете корените в земята и покрийте повърхността с окосеното. При многогодишни видове като люцерна обикновеното косене не унищожава растенията, затова този метод е по-лесен при видове, които загиват след студ или се прекратяват с едно косене.

Колко семена са нужни за градина от 100 м²

Сметката е проста: квадратните метри се умножават по нормата в грамове за квадратен метър. При 100 м² фацелията изисква от 80 до 150 г, синапът от 150 до 200 г, а фият от 600 до 800 г. При ръж са нужни от 1 до 1,5 кг за същата площ.

Семена на Фацелия (Phacelia tanacetifolia) с разфасовка 100 г могат да покрият приблизително от 70 до 125 м² според начина на сеитба. За 50 м² отделете от 40 до 75 г. Не изсипвайте цял пакет върху 20 м²: прекомерната гъстота увеличава конкуренцията за вода.

При покупка от Севън Сийдс ООД, обозначена с търговското име, проверявайте кълняемостта и срока на годност върху опаковката. Разфасовката е тегло на семената, докато покривната площ зависи от посевната норма и използването им за чист посев или смес.

Чести грешки

Повечето неуспехи идват от неподходящ срок и неправилна последователност на културите. Проблемът се вижда още през първите 2 до 3 седмици, когато посевът изостава, или напролет, когато зеленчуците поникват неравномерно.

• Сеитба на фацелия в края на октомври. При кратки дни и застудяване остава малко време за зелена маса; растенията могат да загинат преди да покрият почвата.
• Пълен сбор от нормите на две култури. При 100 м² смес с 150 г фацелия и 800 г фий е прекалено гъста за обичайната цел; конкуренцията ограничава развитието на всяко растение.
• Синап преди зеле. Семейство Кръстоцветни има общи неприятели и почвени болести; при проблем с гуша по зелето може да се запази заразата в участъка.
• Сеитба върху суха кора. Дребните семена остават на повърхността или се събират в пукнатини; поникването е неравномерно дори при достатъчна обща посевна норма.
• Косене след узряване на семената. Фацелията и синапът се самозасяват; през следващия сезон се появяват растения сред моркови и лук, които трябва да се премахват.
• Засаждане веднага след заравяне на свежа маса. След по-малко от седмица разграждането още е активно; при влажна и студена почва има риск от забавено поникване и временно недостъпен азот.

При силно сбита почва преценявайте причината. Ако водата стои в локви повече от ден след обилен дъжд, сидератът няма да замести решаването на дренажния проблем. Първо осигурете оттичане, после работете с коренови култури в следващите сезони.

Често задавани въпроси

Може ли да се сеят сидерати през октомври?

Да, зимната ръж е подходяща за есенно покритие при влажна и обработваема почва. Фацелията обикновено няма достатъчно време да натрупа маса преди сланите.

Колко семена за сидерати трябват за 100 м²?

За чист посев използвайте от 80 до 150 г фацелия, от 150 до 200 г бял синап или от 600 до 800 г обикновен фий. При смес намалете нормите на отделните видове.

Кои сидерати добавят азот в почвата?

Фий, грах, детелина и люцерна фиксират атмосферен азот чрез грудкови бактерии. Фацелията и житните основно задържат вече наличния азот.

Колко време след зараване се засаждат зеленчуци?

Оставете около 4 седмици след внасяне на свежа зелена маса. При зряла ръж планирайте 6 до 8 седмици до следващата сеитба.

Подходящ ли е белият синап преди зеле?

Не. Синапът и зелето са от семейство Кръстоцветни и могат да поддържат общи болести. За такава леха изберете овес или фацелия.