Градини

роза, rose

Розите (растения от семейство розоцветни - Rosaceae) много обичат слънчевите места в градината, защитени от студени ветрове и добре дренирани. Рози не трябва да се садят в ниски места, защото там се събира много студен въздух.

Почвите, на които се засаждат розите трябва да са много добре дренирани, защото те не обичат задържането на вода, ако тези изисквания се спазват ще се получат така желаните красиви цветове (както на снимките, които са направили Swami Stream и Lincolnian (Brian)).

За отглеждане на рози и озеленяване на дворове на къщи с рози,най-благоприятни са дълбоко обработените, отцедливи, леко глинести, богати на хумус и слабо кисела реакция почви. На места, където почвата е тежко глинеста се прави дренаж и се прибавя пясък, угнил оборски тор, компост и торф. Почвите, които са леки и песъчливи могат да се подобрят като се внесе градинска пръст, компост и добре угнил оборски тор.

За засаждането на розите е необходима предварителна подготовка на почвата, която се извършва през есента,а засаждането на самите рози става през пролетта. В по-южните и топли райони розите могат да се засаждат и през есента, като е хубаво да са с източно изложение, а за по хладните места с по-южно изложение.

роза, rose

Розите са с дълбока коренова система и в зависимост от това какво е лятото, поливането може да се извършва на 2-3 дена. В зависимост от вида на розата са необходими различни количества вода. За храстовидните рози са необходими 5 литра вода на поливка, а за катерливите рози са необходими 15 литра на поливка. Поливането става в добре оформено кладенче около растението. Розите често страдат от листни въшки, което не е много благоприятно за тях, за да се предпазят от нападението на листните въшки между растенията се засажда чесън, който с фитонцидната си активност отблъсква въшките и влияе благоприятно на розите.

При засаждане на полиантови, чайнохибридни и флорибунда рози, разстоянието между тях трябва да е не по-малко от 25-35см, а между редовете 60-70см. За паркови и катерливи рози са необходими 45-50см и 80-100см, а за миниатюрните рози 15-20см и 40-50см. За да изглеждат розите в добро състояние и да цъфтят обилно, почвата около тях се разрохква постоянно и плевелите се отстраняват.

При отглеждането на розите едно от най-важните мероприятия е резитбата. Тя се състои в разреждане и скъсяване на стъблата. Чрез резидбата храста се поддържа непрекъснато млад, балансира се растежа и цъфтежа на храста и подобрява декоративния му вид. Първоначално се изрязват остарелите и болни стъбла, след което се скъсяват останалите. Има три вида резитби при розите дълга, средна и къса. При дългата не се отрязва много, а се оставя голяма част миналогодишните стъбла, при средната се премахва голяма част от стъблото, като се оставят 4-6 пъпки, а при късата се оставят 2-3 пъпки в основата. Също така има пролетно, лятно и есенно подрязване.

роза (rosa red)

Най-основното е пролетното подрязване. При него се вземат под предвид биологичните особености на различните сортове и видове. При бързорастящите виещи се рози стъблата се запазват с почти цялата си дължина,като само малко се скъсяват. При старинните паркови рози се прави само санитарно подрязване, като се премахват заболелите стъбла.

При останалите видове резитбата е в зависимост от растежа на самите храсти. С лятното подрязване се регулира цъфтежа, като се махат само прецъфтелите цветове. Подрязването през есента е необходимо за подготвяне на храста за зимните месеци като се отстраняват болните и изсъхнали стъбла, а останалите се скъсяват.

Основно розите се размножават вегетативно, като един от най-популярните начини са чрез резници, присадки и делене на стари растения. Чрез семена на рози се размножават само ботаническите видове. Розите се използват за интересно озеленяване на различни обекти.

Снимки: Swami Stream и Lincolnian (Brian)