Правила и съвети за отглеждане на лалета
Растения - Цветя |
Лалето е много не взискателна градинска култура и въпреки, че може да се приспособи към всякакви условия най-добре се развива на открити припечни, но в същото време защитени от ветрове места. Често луковици на лалета се използва за градинско озеленяване на дворове, цветни фигури, цветни лехи в паркове и градини. Късните сортове понасят засенчване, което допринася за по-дълготраен цъфтеж.
Преди засаждането, всички сортови луковици се сортират като тези, които имат признаци на болни или са наранени се отделят на страна. За появата на здрави растения след засаждане (както тези на снимките, направени от Dennis Wong, prosto photos и muffet) е необходима дезинфекция на лукувиците преди да се засадят и след сортирането им.
След всички дейности по обработката на лукувиците, те се засаждат като обикновено това става през есента в лехи. Предварително се прави обработка на почвата в градината.
Засяването става като се откриват бразди, поставят се луковиците и се затрупват с пръстта от следващата бразда. Дълбочината на засяване зависи от механичния състав на почвата и от големината на самите лукувици. По-дребните се засяват на по-плитко, за да имат по малко съпротивление при покълването си и опита за поява над земната повърхност, а по-едрите които са по-способни да се борят с почвата над тях - се засяват на по-голяма дълбочина.
Съществува правило, с което по-лесно може да се определи дълбочината на засаждане, а то е: семето (лукувицата) се засява на дълбочина 2/3 от дългата страна на семето (лукувицата). Същото се отнася и за разстоянието между тях.
Препоръчително е след засяването на лукувиците в лехи да се мулчират със слама, универсална торфена смес или борови кори. Това покриване с тези материали защитава лукувиците от температурни колебания и задържа повече влага през есента, когато те се вкореняват.
Песъкливите почви също са неблагоприятни, за да се подобрят се внася оборски тор или торф. Трябва да се внимава с вида на оборския тор, защото е много опасно за кореновата система ако той не е прегорял добре. Това води до загиване на растението. Ако почвата е слабо запасена на хранителни вещества е препоръчително да се внесе бавно действащ тор. Подходящо за тази цел е костено брашно.
През вегитацията почвата около растенията трябва да се поддържа чиста и с добра влажност. Това спомага за по-доброто развитие на лалетата, като удължаване на цветоносното стъбло, по-големи и ярки цветове и по-големи луковици. При по-лоши условия лукувиците стават по-дребни и се заравят повече в почвата.
Лукувиците ежегодно се изваждат от почвата, когато листата на лалето започнат да изсъхват (май-юни). При по-ранното им изваждане лукувиците не узряват достатъчно и са поддатливи на гъбни болести и вредители, което води до не доброто им развитие на пролет.
След изваждането, лукувиците се почистват оставят се на сухо, сенчесто и проветриво място да изсъхнат и се сортират. Не е препоръчително да се излагат на слънце дори за кратко време! Съхраняват се до есента в сухи и хладни помещения до момента, в който отново ще бъдат засети. Лалетата са подходящи за изграждане на традиционни градини.
Снимки: Dennis Wong, prosto photos и muffet
Прочетено :60727 пъти
Още по темата
- Божур (Paeonia lactiflora- хибриди) отглеждане и особености при озеленяване на градината с божури
- Коя е най-подходящата храна за декоративните рибки?
- Дървовидна маргарита (Argyranthemum frutescens)
- Биденс (Bidens ferulifolia)
- Японска Софора (Sophora japonica) - произход, хабитус и размножаване
- Азалея (Rhododendron simsii)
- Ацидантера (Acidantra murielae)