Тревистите божури от групата на Paeonia lactiflora и нейните хибриди са дълговечни многогодишни растения с едри цветове и богата листна маса. През зимата надземните стъбла отмират, а напролет от подземната част израстват нови. Това ги отличава от храстовидните божури, при които дървесните клони се запазват.
За добър цъфтеж най-важни са подходящото място, правилната дълбочина на засаждане и търпението след преместване. Размерът, баграта, формата на цвета и срокът на цъфтеж зависят от сорта. Не всички божури цъфтят на една и съща дата или имат нужда от еднаква опора.
Къде да засадите тревист божур
Изберете слънчево място с въздухообмен и пространство за зрялото растение. Лека полусянка се понася, но силното засенчване може да намали цъфтежа. RHS препоръчва за Paeonia lactiflora дълбока, плодородна, влажна, но добре отцедлива почва.
Избягвайте участъци, в които водата се задържа след дъжд. Не разполагайте растението плътно до голямо дърво, чиито корени и корона ще се конкурират с него. Преценете бъдещата ширина по сорта, вместо да запълвате всички празнини между младите растения.
Няма основание да се смята, че всяко отклонение от pH 6–6,5 убива божура. При съмнение направете почвен анализ, преди да добавяте вар или подкислители. Оттичането и подходящата структура са също толкова важни, колкото числото за киселинност.
Дълбочина на засаждане: не заравяйте пъпките твърде дълбоко
При растение на гол корен намерете възобновителните пъпки — малките „очи“ върху короната. Iowa State University препоръчва те да останат приблизително 2,5–5 см под повърхността. Прекомерното заравяне е честа причина за липса на цъфтеж.
Поставете корените без пречупване, запълнете внимателно и полейте. Съобразете окончателното ниво след слягането на почвата. При контейнерно растение обикновено се запазва съществуващата правилна дълбочина; не засипвайте допълнително основата само защото саксията е била малка.
Есента е удобен период за засаждане и делене, когато почвата е обработваема. Конкретният момент зависи от времето, а не от задължителна дата през август или септември. При засаждане напролет обърнете особено внимание на водата през първия сезон.
Поливане, мулч и подхранване
Новозасаденият божур се нуждае от наблюдение на влагата, докато се вкорени. При суха пролет и продължителна лятна суша поливайте в кореновата зона. Не мокрете постоянно листата и не поддържайте почвата подгизнала.
При мулчиране оставяйте основата свободна. Purdue изрично предупреждава да не се натрупва почва около короната, защото така пъпките постепенно се оказват прекалено дълбоко. Зимната защита на ново растение трябва да се отстрани навреме напролет, вместо да се превръща в постоянен дебел пласт.
Торете според плодородието и състоянието на растението. Излишният азот може да насърчи листа за сметка на цветове. Не добавяйте големи количества тор при всяка слаба година. Първо проверете светлината, дълбочината и влагата.
Грижи по време на и след цъфтежа
Някои кичести сортове имат тежки цветове, които полягат след дъжд. Поставете пръстен или друга подходяща опора отрано, докато стъблата са още ниски. Не притягайте цялата туфа в тесен сноп, защото това затруднява въздухообмена.
Премахвайте прецъфтелите цветове, но пазете здравите листа през лятото. Те са нужни за развитието на растението и след краткия период на цъфтеж. При рязане за ваза оставяйте достатъчно листна маса. Стъблата се изрязват ниско след естественото им отмиране през есента.
Отстранявайте болните растителни остатъци. При потъмняващи пъпки, гниещи стъбла или повтарящи се петна потърсете определяне на проблема; не приемайте всяка неотворена пъпка за недостиг на тор.
Делене и преместване
Божурът не изисква редовно делене само заради възрастта си. Wisconsin Horticulture посочва деленето като начин за размножаване, обикновено през есенния период. Извадете внимателно туфата, огледайте корените и разделете с чист остър инструмент.
Практичният ориентир е всяка здрава деленка да има 3–5 пъпки и достатъчно корени. Това не гарантира незабавен цъфтеж. Засадете без забавяне на правилната дълбочина. Малките деленки и преместените растения могат да се нуждаят от няколко сезона за възстановяване.
Защо божурът не цъфти
- Пъпките са твърде дълбоко след засаждане или натрупване на почва.
- Мястото е станало сенчесто заради пораснали съседни растения.
- Туфата е млада, наскоро разделена или преместена.
- Има излишно азотно торене, воден стрес или повредени пъпки.
Colorado State University разглежда тези чести причини и уточнява, че мравките по пъпките не са необходими за отварянето на цветовете. Самото им присъствие не е основание за пръскане.
При оформяне на цветната леха градински бордюр може да отдели пътеката от растенията. Оставете достатъчно място за зрелия божур и за достъп при поливане, без да повдигате нивото на почвата над неговата корона.
Снимки: lobia