Градини

Drosera

Дросерата е едно доста интересно саксийно растение, което може да се използва като акцент в интериора. Произхожда от Австралия, Нова Зеландия и ЮАР.

В зависимост от вида това цвете достига различна височина. Максималната височина, която може да достигне това растение, е 50 см, което го прави подходящо за отглеждане в домашни усковия.

Цъфтежът на това растение се проявява от юни до септември. Интересното при този вид е, че на върха листата са покрити с дребни розови жлезисти власинки, които помагат на растението да улавя плячката си (насекоми).

Чрез тези власинки растението улавя насекомите и изпуска секрети, с които го раздобява. По този начин успява да го приведе в усвоим за себе си вид. Неприятното е само, че тези секрети имат лоша миризма, която дразни човешкото обоняние. Растението се развива добре при обилна светлина.

Росняк

Поставянето му на сенчести места води до влошаване на декоративния му ефект. Затова най-благоприятното място за него е поставянето му до прозорци, където достига най-много светлина. В зависимост от това дали видът е тропически или субтропически зависят и техните изисквания към температурите. За субтропичните видове през зимните месеци температурите не трябва да падат под 10°С. За тропическите видове температурите през цялата година трябва да са около 22°С. При покупка трябва да се уверите какъв точно е видът, за да може да му осигурите подходящи условия. Видът е взискателен към въздушната влажност. Не трябва да се допуска въздухът да изсъхва. Желателно е по няколко пъти на ден растението да се пулверизира, за да му се набавя необходимата въздушна влажност. При недостиг на влага състоянието на вида се влошава.

Поливането е един от най-важните фактори за развитието на Росянката. Затова трябва да се извършва редовно, като водата не трябва да съдържа варовик. Най-подходящата вода е меката вода (дъждовната).

Жлезисти власинки на Росняк

Ако не можете да си набавите такава вода, хубаво е чешмяната варовита вода да се остави да престои. След престояването си тя е изгубила част от хлорта и е придобила стайна температура, което я прави добра за поливане на растението. Почвата също е различна в зависимост от произхода на растението - за субтропичните видове се използват торф и пясък, а за тропичните видове торф, пясък и перлит. Общо взето обичат леки по механичен състав почви, богати на хранителни вещества. От торене не се нуждае, което премахва едно ваше задължение. Размножаването не е много трудно. То става чрез семена през пролетта и лятото, като семената се поставят в пясък или перлит. Препоръчително е субстратът да се държи постоянно влажен. Растението е хубаво и заслужава да краси всеки дом.

Снимки:kaibara87, m3rlino и mullica