Цинерарията с ярки цветове, която се отглежда в саксия, има нужда най-вече от прохлада, светло място и равномерна влага. В топла стая до радиатор обикновено прецъфтява по-бързо. Не я оставяйте нито да пресъхва напълно, нито да стои постоянно във вода.
Коя цинерария отглеждаме
Под името цъфтяща цинерария обикновено се предлага Pericallis × hybrida — хибрид от семейство Сложноцветни с канарски родители. NC State описва растението като тревисто многогодишно, което често се използва за един сезон. Зелените листа образуват основа за многобройни съцветия, наподобяващи малки маргарити. Багрите включват розово, пурпурно, синьо и бяло, понякога с контрастен център.
Това не е сребристолистната цинерария за бордюри. Тя е Jacobaea maritima, позната и като Senecio cineraria, и се цени предимно заради мъхестите светли листа. Режимът на отглеждане на двете растения е различен. При избор на семена гледайте ботаническото име и снимката върху опаковката, а не само думата „цинерария“.
Светлина и температура за по-дълъг цъфтеж
Поставете саксията близо до светъл прозорец, защитена от силно обедно слънце. През зимата не я прибирайте в тъмен ъгъл. Производственото ръководство на Danziger посочва прохладни условия около 10–15°C за тази култура. Това е полезен ориентир при избор на място, а не обещание за еднакъв резултат при всеки сорт.
Светло неотоплявано помещение е подходящо само ако действително остава без мраз. Проверявайте температурата при самата саксия: до стъклото може да е значително по-студено, отколкото в средата на стаята. На балкон или в градината търсете защитена полусянка през прохладен период; гореща затворена оранжерия не решава проблема с прегряването.
Поливане без пресушаване и подгизване
Проверявайте субстрата с пръст и повдигайте саксията, за да усетите колко е тежка. Поддържайте леко влажна коренова бала, без да чакате листата да клюмнат. Поливайте почвата внимателно и оставяйте излишната вода да се оттече; изпразвайте кашпата след това. Честотата зависи от температурата, размера на растението и съда, а не от фиксиран брой поливания седмично.
Missouri Botanical Garden отбелязва чувствителността към колебания във влагата: пресъхването влошава цъфтежа, а прекомерното поливане поврежда корените. Насочвайте водата към почвата, за да не задържате влага върху цветовете. Общите принципи са обяснени и в ръководството за поливане на декоративни растения.
Подходяща почва и подхранване
Използвайте рохкав субстрат за саксийни цветя и съд с работещи дренажни отвори. Не уплътнявайте силно почвата и не избирайте огромна саксия за малко растение. За свойствата на смесите вижте почва за декоративни растения. Подложката под съда трябва да служи за събиране на изтеклата вода, а не за постоянен воден запас.
Не търсете повече цвят чрез увеличаване на тора. При активно отглеждане подхранвайте умерено според продукта и вложеното в субстрата хранене. Вече цъфтяща, наскоро купена саксия не изисква незабавна силна доза. Първо осигурете правилното място и поливане.
Какво да правим след прецъфтяване
Премахвайте прецъфтелите съцветия и изсъхналите листа, без да наранявате здравите части. Цинерарията често се купува за зимен или пролетен цъфтеж, но точният период зависи от сорта и производството. Не очаквайте всяка саксия да цъфти непрекъснато от януари до април.
Повторното обилно цъфтене у дома е трудно. Ако растението остава здраво, може да продължите грижите на прохладно и светло място, но то не се поддържа като обикновен целогодишно цъфтящ стаен храст. Липсата на нови пъпки непосредствено след цъфтежа не е причина за непрекъснато торене.
Размножаване и признаци за проблем
За отглеждане от семена следвайте указанията на конкретната серия. В ръководството на Ball Colegrave за цъфтящи форми се препоръчва повърхностна сеитба или съвсем леко покриване; по-късното формиране на пъпки изисква подходящ хладен период. Затова универсалните обещания за поникване до десет дни и бърз цъфтеж са подвеждащи.
При увяхване първо проверете влагата, преди да добавяте вода. Мокра почва и отпуснати листа могат да означават проблем с корените. Оглеждайте младите части и долната страна на листата за листни въшки и белокрилки. Не сгъстявайте растенията плътно едно до друго; оставяйте въздух между тях и отстранявайте загниващите части.
Снимки: bec и ZeePack
