Градини

Кавказка ела (Abies nordmanniana)

Този вид ела много си прилича с обикновената ела по морфологични белези. В нашата страна достига височина около 25 - 30м, но в естественото си местообитание планините на Кавказ достига височина 55 - 65м.

Короната и е много гъста понякога е разполоожена почити до основата на короната и е с тясноконусовидна форма (примерни снимки, направени от lorca56 и nautical2k), като това я прави подходяща за озеленяване на двор и градина, озеленяване на частни вили и къщи особено ако се ограничи с разделител за райграс и градина. В началото клонките са окосмени, но следкато порасне малко те стават гладки. Листата са дълги от 2 до 4 см плоски на върха са закръглени или врязани.

От горната страна листата са тъмнозелени и лъскави, а от долната страна са светлозелени с две бели ивици. Шишарките са сравнително дълги те достигат около 20 см. Шишарките на елите са устроени от два типа люспи, единият се нарича семенен или семенни люспи, а другия вид покривен или покривни люспи.

Кавказка ела (Abies nordmanniana)

За Кавказката ела е характерно, че покривната люспа, която е разположена зад  семенната,  излиза навън и е със завит към основата остар връх. Това е един доста добър диагностичен белег, по който професионалистите, които се занимават с дървесното разнообразие (дендролозите) разпознават този вид ели.

Разпространението на Кавказката ела не е много широко. Тя се среща в планините на Кавказ и Мала Азия.  Като наадморската височина, на която се изкачва максимално е  до 2000м, а минималната височина, на която може да се срещне и на която не търпи повреди е 800м.

Има опити от американски и английски дендролози да се интродуцира в по ниски части части на релефа, но е установено, че този вид страда, тъй като е доста привързан към влажността на въздуха. Особено в градска среда този вид е в доста лошо декоративно състояние, не само заради сухия въздух но и заради замърсеността на въздуха с различни газове.

Този вид ела е силно издържлив на сянка, расте на сенчести места, но това не означава че не обича и ослънчените места. Това му свойство го прави доста пластичен  и подходящ за използване в различни по ослънчаване месторастения.

Кавкаската ела е не особено взискателна  към почвените условия, може да вирее на всякакви почви, но най-добре се развива на дълбоки влажни и плодородни почви. Кавказката ела е умерено студоустойчив вид. Тя може да издържи на студове и ниски температури от порядъка на -25 градуса.

Ако условията, в които се развива са благоприятни, дълговечноста на тази ела може да достигне 500год. Растежа й е малко по-бърз от този на обикновената ела. Това качество трябва да се взима в предвид, когато се използва в съчетание с обикновената ела, защото може да се получи конкуренция между двата вида и единия да задуши другия.

Кавкавската ела се използва както и обикновената ела. Тя намира приложение в озеленяването, залесяването, паркоустрояването и други.

Използва се както за единични, така и за групови засаждания с други видове дървета. В лесопарковото строителство се използва за създаването на чисти или смесени насаждения.

Снимки: lorca56 и nautical2k