Градини

Испанска ела(Abies pinsapo)

Този вид също не се слави с някакви огромни размери. Той достига 20 - 30м. Короната му по форма е широко конусовидна, която започва почити от основата на стъблото (това се вижда от снимката, направена от montuno).

Клонките на вида в млада възраст са червеникаво кафяви, а пъпките по тях са с яйцевидна форма и са силно засмолени дори ако ги отглеждате в близост до пластмасови паркинг елементи.

Листата както при Гръцката ела в стара възраст са радиално разперени около клонката и са около 8-15мм. дълги (примерна снимка, направена от maesejose и tree-species).

Те са твърди и на върха са тъпи или заострени. Отгоре имат восъчен налеп, който и придава изпъкнала форма на цвят са сиво-зелени, а отдолната страна листата са с две слабо изразени белезникави ивици.

Испанска ела(Abies pinsapo)

Ресите на Испанската ела са тъмночервени, а шишарките са цилиндрични достгащи дължина 10 - 15 сантиметра.

Семенните люспи са широки и с триъгълна форма със заоблен горен ръб. Покривните люспи са по-къси от семенните и не се виждат в затворените шишарки.

Испанската ела не е широко распространен вид, тя се среща само в Южна Испания, като на надморска височина достига от 1000 до 2000м.

Този вид ела е много светлолюбив, не е взискателен към почвените условия и е сравнително сухоустойчив, издържа продължителни периоди на засушаване на почвата.

Разпространението на Испанската ела на такива големи височини показва, че тя обича голямата атмосферна влажност. За да развие максимално декоративния си ефект тази ела се нуждае от топъл климат.

Испанска ела(Abies pinsapo)

През зимните периоди Испанската ела може да устои на студове до -30 градуса. Не страда а дори понася добре замарсения въздух.

Тази ела може да се срещне на варовити почви,  но не понася преовлажнените почви. От преовлажнените почви Испанската ела страда, а понякога се стига и до загниване на корените и от там загиване и на самото дърво.

Друга вреда, която може да предизвика преовлажняването е да доведе до образуване на множество гъбни болести, които също водят до доста лоши последствия - загниване на кората и коените, влошаване на декоративния ефект или изсъхване на дървото.

В нашата страна този вид може да се срещне на много места. Особено распространен е в парковете на по-големите наши градове. Среща се в по-топлите райони на страната, като парково дърво за единично или групово засаждане. Извесна е и форма „Glauca”, която е със синкаво-зелени листа.

Снимки:  montuno, maesejose и tree-species