Градини

Общ вид на Pinus sylvestris – Бял бор

Белият бор представлява иглолистен вид дърво, което е от семейство Борови (Pinaceae). Той е вечнозелен представител, който се среща във всички наши планини и гори, като се среща и расте, както в смесени горски насъждения, така и като самостоятелен вид гори, развива се до около 2000 метра надморска височина.

Белият бор се култивира и се отглежда още и за залесителната и озеленителната практика, в горски и декоративни разсадници. Използва се изключително често при ландшафтното проектиране от специалистите озеленители, за засаждане в градини и паркове в нашата страна, за постигане на голямо видово разнообразие и декоративен ефект.

Белият бор е многогодишно дърво, изправено, еднодомен вид, който достига на височина около 40 метра, в зависимост от условията, при които е поставен. Кората на този представител на иглилистните в основата си е с сив цвят, а към върха светлокафява.

Шишарка на бял бор Pinus sylvestris

Иглиците на този вид са събрани по две, което е характерна особеност при някои видове от род Pinus (род бор), събрани са на обща дръжка наречена брахибласт, те са заоблени от външната страна и вдлъбнати отвътре. Мъжките цветове на този представител са ресоподобни, имат множество тичинки и два прашника, като са разположени върху младите клонки, в тяхната основа, имат жълтеникав цвят.

Женските цветове от своя страна са разположени по върховете на младите клони, събрани са в яйцевидни шишарки, като се състоят от една чрвеникава люспа и две семепъпки. След като се опрашат шишарките оголямяват размера си, но пълното узряване настъпва чак след втората година. След като е настъпило узряването, шишарките и техните люспи се разтварят и семената се освобождават.

Белият бор цъфти през месеците май – юни. Това растение е медоносно и лечебно, използва се много в народната медицина, като лек за различни проблеми в човешкия организъм.

Лечебните свойства на белия бор се крият в неговите връхчета, като те се берат през ранната пролет, през месеците от февруари до април, докато те не са се развили напълно.

След като са обрани, те се поставят за сушене на сянка или в специално сушилно до 40 градусова температура, като задължително условие е да има добра вентилация. Изсушените вече борови връхчета имат червеникав цвят, корчив и смолист вкус.

Клонка с иглици на обикновен бор Pinus sylvestris

Тяхното съхранение става в зеблени чували или хартиени опаковки, поставени в добре сухи и проветливи помещения. Лечебното действие на бял боровите връхчета се изразява в това, че те съдържат голямо количество смолисто вещество, минерални соли, витамини, и други вещества, които са полени за организма ни.

Боровите връхчета се препоръчват при задух, хемороиди, обриви, рeвматизъм, екземи, заболявания на бъбреците, при простудни заболявания, ишиас и други. Белият бор е много ценен иглолистен представител в сферата на озеленяването и ландшафтната архитектура и се използва много често при проектиране и изграждане на паркове, градини, частни вилни имоти, частни дворове и градини, намира голямо приложение в озеленителната практика.

Снимки: color line, treehouse1977 и timparkinson